и пъстрото е сиво

Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна се научих, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!

Сиво е. И днес. Тъмно е и... някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е толкова красиво, опияняващо и... истинско! Чак ме е страх да заспя... а може би вече съм заспала и сънувам.. Не. Не сънувам! По-реално е от всичко сиво!

Пъстро е. Превзема ме цялата. И синьото, и зеленото, кафявото, и лилавото, и жълтото, и...

Спокойна съм. Различна съм. А всъщност съм себе си. Такава каквато съм – лигава, досадна, капризна, мила, добра, лоша... Няма премерени думи, фалшиви усмивки, заучени тактики. Само аз и Пъстрото сме... И това странно чувство, което ме привлича като наркотик и искам още и още от него...

Спокойна съм. Пияна съм. От цветовете.

Пъстро е. Красиво е. Спокойно е.

* * *

Сиво. Сиво е... Сиво е! И аз, и пъстрото, и всичко...

Сиво е. А в сивото – цветовете!

Сиво е. Както винаги. Както никога – пъстро сиво е. Сиво е!

Крадла

До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене. Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, да ме разтопят (колкото и сладко да ме любиш, те по-слодко ме целуват).
Цигарата в ръцете ми трепери, а аз едвам държа я. Косите ми са разпилени по белите чершафи, ти седиш до мене и с очи ме цялата поглъщаш. В цигарен дим обвита свенливата ми голота потръпва, а пръстите ти нежно я обличат.
Вратата се затваря.. сама оставам пак. Ароматът ти навсякъде е, мога даже да го вкуся. Очите си затварям, докосвам с пръсти влажните си устни и сякаш твоите усещам..

И днес на вратата ми се чука. Все същотото познато, грубовато чукане (но само по вратата). Отварям..
За всеки миг с теб копнея, в мене страст неповторима предизвикваш. Но това на мен не ми стига. Задоволяваш ти при мене най-първичните си страсти (не, че и аз не го правя), а аз крада от тебе. Всеки път по мъничко любов си взимам щом устните ти моите намерят.