четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Усетих я - огледална и чиста, остра като истина, гладката повърхност, впиваща се в кожата ми..
Красива, изваяна с любов, тя се забиваше все повече и повече и като сирена, пееща своята омайна песен, заблуждаваше, че няма да боли.. никога!
Приключила задачата си падна на пода, цялата в кръв.
Затворих очи. Притаснах силно раната и забравих за болката. Отворих обятия, за да я прегърна и да й простя. Взех я в ръцете си и погледнах с цялата си любов..

Усетих я.. Гладката повърхност, оледална и чиста, отразяваше истината. Смехът и се заби в сърцето ми с пареща болка.. непоносима, каквато никое острие не може да нанесе..

Няма коментари:

Публикуване на коментар