сряда, 10 февруари 2016 г.
"Още колко ще трябва да чакам
ти да се умориш да бъдеш сама?
Още колко да те обикне ще чакаш,
кога ще разбереш, че всияко било е игра?
Кога ще осъзнаеш, че мен ме има,
че обичам те и искам да съм с теб,
че искам да те прегръщам и наричам "любима",
кога ще усетиш моят копнеж?"
Имаш хиляди въпроси към мен,
а аз нямам отговор за тях
Живея в един отминал ден,
който е вече купчина прах
Не искам, не мога да спра
да го обичам, да вярвам, да горя
в една красива любов - мечта,
която все още живее в моята душа
Прости ми, че в теб любовта не намирам,
че друг е в моето изстрадало сърце,
че нямам сили него да проклиням,
че за мен той е любимото момче!
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
събота, 3 септември 2011 г.
Криви огледала
четвъртък, 3 февруари 2011 г.
Красива, изваяна с любов, тя се забиваше все повече и повече и като сирена, пееща своята омайна песен, заблуждаваше, че няма да боли.. никога!
Приключила задачата си падна на пода, цялата в кръв.
Затворих очи. Притаснах силно раната и забравих за болката. Отворих обятия, за да я прегърна и да й простя. Взех я в ръцете си и погледнах с цялата си любов..
Усетих я.. Гладката повърхност, оледална и чиста, отразяваше истината. Смехът и се заби в сърцето ми с пареща болка.. непоносима, каквато никое острие не може да нанесе..
вторник, 15 юни 2010 г.
Имах всичко във една прегръдка,
притисната до топлата ти гръд -
не знаех що е болка, що е мъка
имах всичко... беше мой светът!...
Ласките на вятъра студени,
поемах със наслада,
щом твойте ласки даваше ми ти,
потапяйки ме във забрава!...
Звездите можех аз да преброя,
луната с пръсти да докосна,
морето щях да прекося -
всичко за целувката магьосна!...
Пътищата знаех наизуст,
макар че първи път по тях минавах,
градът не беше вече пуст
щом в него всичко аз ти давах!...
Полянката с увехнала трева
изглеждаше ми толкова красива,
щом на нея чувах твоите слова,
а ти ме правеше щастлива!...
понеделник, 14 декември 2009 г.
и пъстрото е сиво
Сиво е. Отказах се да търся цветовете. Не вярвам, че ги има. Отдавна се научих, че всичко, както и да изглежда отдалече, е всъщност сиво!
Сиво е. И днес. Тъмно е и... някак спокойно. Тихо е... а в тишината две очи. По-пъстри от дъгата! Различно е. Мое е... И е цветно?! Е, и сивичко малко има, но е толкова красиво, опияняващо и... истинско! Чак ме е страх да заспя... а може би вече съм заспала и сънувам.. Не. Не сънувам! По-реално е от всичко сиво!
Пъстро е. Превзема ме цялата. И синьото, и зеленото, кафявото, и лилавото, и жълтото, и...
Спокойна съм. Различна съм. А всъщност съм себе си. Такава каквато съм – лигава, досадна, капризна, мила, добра, лоша... Няма премерени думи, фалшиви усмивки, заучени тактики. Само аз и Пъстрото сме... И това странно чувство, което ме привлича като наркотик и искам още и още от него...
Спокойна съм. Пияна съм. От цветовете.
Пъстро е. Красиво е. Спокойно е.
* * *
Сиво. Сиво е... Сиво е! И аз, и пъстрото, и всичко...
Сиво е. А в сивото – цветовете!
Сиво е. Както винаги. Както никога – пъстро сиво е. Сиво е!
Крадла
До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене. Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, да ме разтопят (колкото и сладко да ме любиш, те по-слодко ме целуват).
Цигарата в ръцете ми трепери, а аз едвам държа я. Косите ми са разпилени по белите чершафи, ти седиш до мене и с очи ме цялата поглъщаш. В цигарен дим обвита свенливата ми голота потръпва, а пръстите ти нежно я обличат.
Вратата се затваря.. сама оставам пак. Ароматът ти навсякъде е, мога даже да го вкуся. Очите си затварям, докосвам с пръсти влажните си устни и сякаш твоите усещам..
И днес на вратата ми се чука. Все същотото познато, грубовато чукане (но само по вратата). Отварям..
За всеки миг с теб копнея, в мене страст неповторима предизвикваш. Но това на мен не ми стига. Задоволяваш ти при мене най-първичните си страсти (не, че и аз не го правя), а аз крада от тебе. Всеки път по мъничко любов си взимам щом устните ти моите намерят.