вторник, 15 юни 2010 г.

Ти бе до мен

Имах всичко във една прегръдка,
притисната до топлата ти гръд -
не знаех що е болка, що е мъка
имах всичко... беше мой светът!...

Ласките на вятъра студени,
поемах със наслада,
щом твойте ласки даваше ми ти,
потапяйки ме във забрава!...

Звездите можех аз да преброя,
луната с пръсти да докосна,
морето щях да прекося -
всичко за целувката магьосна!...

Пътищата знаех наизуст,
макар че първи път по тях минавах,
градът не беше вече пуст
щом в него всичко аз ти давах!...

Полянката с увехнала трева
изглеждаше ми толкова красива,
щом на нея чувах твоите слова,
а ти ме правеше щастлива!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар